* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Снощи мина низ вароша,
низ вароша, на кьошето;
на кьошето нова порта,
на портата малка мома.
Я ву рекох: - Добро вечер.
Она рече: - Дойди вечер,
дури не съм вечеряло;
вечеряло и легнало,
шемшир порти затворило,
прелазите затърнило,
със два струка ран босилек.
Я не ойдох тая вечер,
туку ойдох другьо вечер:
девойче си вечеряло,
вечеряло и легнало,
шемшир порти затворило,
прелазите затрънило.
Я прерипа' преко плото -
мома спие у градина,
над глава ву бърдак стое,
у бърдако студна вода,
у водата китка цвекье.
Па се чуде лудо-младо
да ли бърдак да ву строше,
или китка да ву вземе,
или вода да расипе,
или мома да целива.
Па си лудо размислило:
- Па кье бърдак да си купе,
па кье китка да набере,
па кье вода да налие;
китката е дън до пладне,
целиванье за до века.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017