|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Болен да бях се разболял,
в Хисара да не бях ходил,
не бих видел малко моме,
на чемшир порти заспала.
С бяла си кърпа покрило
бяло си лице румено
грях ме бе да я събудя,
дваж по-жално да си тръгна,
че си слезнах от кончето,
легнах си до момичето.
Скочи момиче, подскочи,
хем подскочи, хем извика,
прегърна ме с бели ръце,
завърза ме с руса коса,
застреля ме с църни очи,
целуна ме с медна уста,
то имало сладки усти,
сладка уста малинова.
Момиченце, вакло агне,
на сърце си ми легнало
като камъче на тревата,
като зърното в земята,
де си, момиче, да дойдеш,
да дойдеш, да ме целунеш!
Красново, Пловдивско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|