* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Снощи си дойдох, мамо, отдоле,
отдоле, мамо, от говедата
през нашенските юнаци,
какво си либе, мамо, аз найдох
дето жънало, тамо заспало,
с бело се платно, мамо, завило,
бела го роса, мамо, побила.
Пристъпих, мамо, от кон да слеза -
краката ми се, мамо, сгърчиха;
пристъпих, мамо, да го прегърна -
ръцете ми се, мамо, скъсиха;
пристъпих, мамо, да го целуна -
устата ми се слепиха.
И аз край него полегнах,
полегнах, мамо, дълбок сън заспах.
Кога се, мамо, събудих,
студен камък до мене,
либе станало, мамо, бегало
и на камъка писало:
"Като не знаеш да либиш,
защо се барем захващаш?"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017