* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Снощи си минах, мамо, заминах
край Росен града, мамо, голяма,
край росенските, мамо, ливаде.
Косачи сено, мамо, косиха;
де го косеха, мамо, пластиха,
малка го мома, мамо, сбирала,
де го сбирала, мамо, заспала.
с бяло се чевре, мамо, завила,
ситен я потец, мамо, облива.
Стоян край нея, мамо, замина
и си се Стоян, мамо, зарадва,
па си се чуди, мамо, и майе,
че как ли да я, мамо, събуди -
дали със сладка, мамо, целувка
или по-сладка, мамо, прегръдка.
Дорде се чудех, мамо, и маех,
враньо ми конче, мамо, изцвили
и ми я от сън, мамо, събуди;
то си се от сън, мамо, събуди
и си ме люто, мамо, прокълни:
- Да даде господ, лудо, да даде,
на твойто конче, лудо, хранено -
дорде до дома, лудо, да с идеш,
конче по пътя, лудо, оставиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017