* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Заспала е малка мома
вов градинка на латинка,
положила тънка снага,
тънка снага вов седефат,
бели ръце в трендафилат,
бяло лице в карамфилат,
главицата в божо дръвце,
в божо дръвце при божурът,
бели ненки при зимбилат -
пот й капе от лицето,
от лицето по лалето,
в ръка държи ран босилек.
В пътят мина лудо-младо,
лудо-младо неженено,
та па моми отговаря:
- Ей те тебе, малка моме,
малка моме неженена,
като седиш в ливадето,
ти миришеш на здравецът;
като седиш в градината,
ти миришеш на трендафил;
който мине, се та гледа.
Дали те е мама родила,
или си в градина никнала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017