* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Каквото се молих на бога,
таквоз ми Господ помогна.
Отидох в росни ливади
на конче трева да кося.
Какво си добро намерих?
Либе в ливади намерих;
както косило, заспало, -
мермер му камък под глава,
зелена трева - постелка,
ясно слънце го напекло,
дребен го потец побило
по лице бяло, червено.
Чудех се ази, маех се,
какво да сторя, да правя.
С уста ли да го целуна,
с ръце ли да го прегърна?
Срам ме е да го прегърна,
грях ме е да го целуна.
Мило ми е да го събудя,
дваж по-мило да го оставя.
Постоях, че го погледах,
па легнах гърбом до него.
Кога се от сън събудих,
проклето либе няма го.
Станало и избягало.
До мене писмо оставило
и на писмото писало:
"Либе ле, младо, глупаво,
като не знаеш да любиш,
защо се барем закачаш?
Защо си легнал зад мене,
че не си легнал пред мене,
ръка възглавница да сложиш,
с друга да ме прегърнеш,
с целувки да ме обсипеш,
сърцето ми да разпалиш?
Я вземи камък от земя,
че си главата удари.
Кога не знаеш да любиш,
ти много ерген ще ходиш!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017