* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Заспало е лудо-младо
у градина под малина.
На сън му е мома дошла,
на ръка му полегнала.
Събуди се лудо-младо -
няма мома, няма врага.
Вади ножи да се боде,
согледа го мила майкя:
- Немой, сине, немой, мамин,
що к'е тизе това правиш -
ене мома у градина,
дека седи, та си везе,
та си везе свилен ръкав!
Па си стана лудо-младо,
та се хвана за два колца,
та прерипи до три плота,
та си ойде у градина,
у градина при момата.
Па я хвана за ръчица,
отведе я при майкя си:
- На ти, мале, бре одмена,
на менека бел премена
и на тата студна вода!
- Благосови, лудо-младо!
- Да сте живи, лазарици!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017