* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Заспало е лудо-младо,
заспало е пред хамбаро,
пред хамбаро на аето.
На сън му мома дошла,
на ръка му легнала,
ръката му утръпнала
от нойната руса коса...
Кога стана лудо-младо,
нема мома, нито врага.
Па извади остро ножче
да се убоде у клето сърце.
Съгледа го старата му майка,
па му вели-говори:
- Аво, сине, аво, мили сине,
не боди се у клето сърце,
ене мома у градина,
у градина, под маслина.
Я се хвани за два колца,
та прерипни до три плота,
та ву вдигни тънко кръпче!
Па се хвана за два колца,
па прерипи до три плота,
па повдигна тънка кърпа,
наведе се, целива я.
Залюбванье до знаянье,
за вземане - Господ знае!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017