|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Девойко, мари девойко,
аз вечер кье да ти дойда!
- Яко ми дойдеш, яла ми,
порти, врати, отворени,
ключовете, извадени!
Стана лудо, та отиде,
найде порти затворени
Застойна лудо да се чуди,
да се чуди, да се уми!
Тръйна нож, да се убоде!
Перницата му отговори:
- Шо й то, лудо, де кье чиниш?
Я я мома връз градинта,
дека леже, дека спие!
Се свърлило лудо връз градинта,
найдело мома, дека леже,
дека леже, дека спие.
По му й мило да я разбуди,
По му й мило да я стави,
я прегърна, я целува.
Тога мома се досело:
- Шо й то, лудо, де кье чиниш?
Кье ме пикаса майка ми,
и мойто старо татко!
Киречкьой, Солунско - Гърция; лазарска (Шапкарев 3/1972, № 1273).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|