* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Тодоро ле, либе ле,
кога си ме либила,
що не ми си казала
и аз тебе да либя,
и аз тебе, и ти мене.
Снощи си легнах, та заспах
на връх Стара планина.
На сън ми се присъни,
че си при мене легнала
и си ръчица метнала
върху юнашка снагица.
Кога се от сън събудих,
няма те тебе при мене,
бял камък беше при мене -
ти ли го, Тотке ле, донесе?
Тотка си байно думаше:
- Байни ле, бачо Иване,
мене ме мама не пуща
денем по вънка да ходя,
камо ли нощя да дойда,
бял камък да ти донеса!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017