|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Радка е сено косила,
как го е косила, сбирала,
че го на купа събрала.
На купа сянка станало,
седнала да си почине;
тежка я друмка налегнала, -
легнала Радка, заспала.
Стоян биволи търсеше;
не найде Стоян биволи,
най найде Радка заспала.
Мила му й да я събуди,
дваж мила да я остави.
Извади бяла махрама,
че й лицето обърса.
Радка се от сън събуди
и на Стояна думаше:
- Що-щеш, Стояне, в туй време?
Стоян на Радка думаше:
- Търсих си, Радке, биволи;
не можах да ги намеря,
най найдох тебе заспала.
Казанка, Старозагорско (Дончев 1993, с. 47, № 39).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|