|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Отидох в росни ливади
за конче трева да коса;
там си заварих, заварих
моето либе хубаво, -
росни си китки набрало,
кам тех легнало, заспало.
Свидно ми беше да го събудя,
грех ме бе да го целуна.
Па легнах гърбом до него,
па легнах, сладко си заспах.
Кога се от сън събудих,
либе го нема при мене, -
студен бе камък край мене,
и на камъка писано:
"Либе ле, младо глупаво,
като не знаеш да либиш,
защо се барем закачаш?!"
Калугерово, Ботевградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|