|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Конче яздя, конче аджамия,
аз го карам през гора зелена,
то ме води през поле широко,
то ме води през поле широко,
то ме води у момини двори,
то ме води у момини двори,
а момата легнала, заспала,
а момата легнала, заспала,
а момата не ще се събуди.
Конче тропа, калдъръми копа,
а момата пак не се събужда.
Чизми дрънкам, портите й блъскам,
а момата пак не се събужда.
Наведох се, в уста я целунах -
трепна мома, трепна, събуди се,
трепна мома, трепна, събуди се
и ме кълне люто и проклина:
- Да не цъфнеш като гюл в градина,
да не найдеш мома като мене.
Калугерово, Карловско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|