* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Тодорке ле, либе ле,
като ме си либила,
що ми не си казала -
и аз тебе да либя,
и аз тебе, ти мене.
Снощи легнах, та заспах,
насън ми се присъни,
че си при мен легнала,
ръчица си метнала
връз юнашка снажица.
Га се стреснах, събудих -
пусто, празно без тебе,
студен камък при мене.
Тодорке ле, либе ле,
ти ли си го донела
и при мене турила.
Тодорка каи Ивану:
- Иване ле, либе ле,
мене ме мама не пуща
деня по вън да ходя,
камо ли нощя да дойда,
камък да ти донеса,
при тебе да го оставя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017