|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Откак си купих туй конче
навън не съм го изкарвал.
Снощи го, мамо, изведох
долу ми в росна поляна,
там си либето заварих.
Зелено сено сбирала.
Както е сено сбирала
и тъй е сладко заспала.
Посегнах да я събудя,
грешно ми дори от бога,
посегнах да я целуна,
срамно ми дори от хора.
Че легнах, мамо, позаспах,
дорде се, мамо, събудя,
любето ми станало
и ми е бележка писало:
"Като не знаеш да любиш
защо се, момко, захващаш?"
Жеравна, Котленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|