|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Отишъл момко в ливади
на конче сено да бере;
намери любе заспало
сред буйно росно ливади.
Мермер му камък възглаве.
Чуди се момко, мае се, -
какво да прави, не знае.
Грях го бе да го събуди,
срам го бе да го целуне.
Че легна гърбом до нея,
че легна гърбом, та заспа.
Като се от сън събуди,
няма го любе, станало,
станало любе, бегало
и на камъка писало:
"Любе ле, любе хубаво,
защо си толкоз глупаво.
Като не знаеш да любиш,
защо се барем задяваш?"
Жълтеш, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|