|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Сношка ходих, мале ле,
на геренен на вода,
там си найдох, мале ле,
мойто любе заспало
под червена ябълка...
Ябълката цъфтеше,
цъфтеше, капеше
мойту любе на лице.
Мило ми бе, мале ле,
да го, майчо, разбудя,
та ми свалих, мале ле,
шаренана долама,
та му покрих лицено.
Че отидох, мале ле,
в нашана долна градина
китки да си наберам,
китки ранен босилек.
Га се върнах, мале ле,
няма любе на място,
ни шарена долама.
Пукнах, треснах, але ле, -
ситно, дребно камъне...
Югово, Асеновградско (Родопски напредък, год. VІІ, 1910, кн.
5, с. 140, № 2 - "Измамен момък"); цъфтеше - в текста "чуветае".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|