|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Тодорке ле, либе ле, любе ле,
като ме си любила, любила,
що ня ми си казала
и аз тебе да любя,
и аз тебе, ти мене.
Снощи легнах, там заспах;
на сън ми се присъни,
че си до мен легнала,
ръчичка си метнала
въз юнашка снагица.
- А бре, Ване, хайване,
мен ме майка не пуща
деня по вън да ходя,
деня-нойкя да дойда,
камен да ти донеса,
при теб да го оставя,
на теб да й другарче!
Илинденци, Санданско; инф. преселн. от Зарово, Солунско; хороводна
(НПЮзБ 2/1994, № 1371).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|