|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Снощи отидох, мане мо,
на конче сено да кося
из тесни росни ливади,
на висок баир Бакаджик.
Там си, мане мо, заварих
едно мънинко момиче -
сбирало сено, заспало.
Драго ми й да го погледам,
мило ми й да ги събудя...
И аз при него полегнах,
полегнах, съня заюснах.
Кога се от сън събудих,
студен ми камък при мене...
И аз си станах, отидах.
Из пътя, мамо, минавам,
момиче ходи по двора
и на майка си викаше:
- Я излез, мамо, да видиш,
какво магаре минува,
магаре, мамо, без уши -
не знае вода да пие,
не знае трева да пасе!
неуточнено, Ямболско, зап. в Болград, Бесарабия - Украйна (СбНУ
27/1913, Янков, № 153 - "Глупав ерген и малка мома").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|