|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Снощи отидох, мане мо,
из тесни росни ливади,
на висок баир Бакаджик
на конче трева да кося.
Там си, мане мо, заварих
ено мънинко момиче -
сено сбирало, заспало.
Драго ми й да го погледам,
мило ми й да ги събудя,
и аз при него полегнах,
полегнах, съня заюснах.
Кога се от сън събудих,
студен ми камък при мене.
И аз си станах отидах.
Из пътя, мамо, минавам,
момиче ходи по двора
и на майка си говори:
- Я излез, мамо, да видиш,
какво магаре минува,
магаре, мамо, без уши -
не знае вода да пие,
не знае трева да пасе!
неуточнено, Ямболско, зап. в Болград, Бесарабия - Украйна; седенкарска
и на меджия (Янков 1908, № 279 - "Глупав ерген и малка мома"; =Осинин-Любовни
1936, с. 105, № 162 - "Снощи отидах, мане мо"; =Осинин-Любовни 1936,
с. 105, № 162 - "Снощи отидах, мане мо").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|