|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Снощи си, мамо, замръкнах
на висок баир Бакаджик
с мойто конче хранено,
хранено конче алено.
Конче ми жадно ожадня,
чудя се, мамо, мая се
де да си конче напоя.
Тунджа да ида - мътна е,
Ямбол далеч остава,
ча аз си, мамо, отидох
на студен бистър кладенец.
Тамо си, мамо, заварих
едно ми бяло момиче,
беличко, бяло, румено,
легнало, мамо, заспало.
Чудех се, мамо, маех се,
че легнах, мамо, до него,
до него, до гърба му.
Легнал съм, мамо, заспал съм,
кога се, мамо, събудих -
бял мрамор камък до мене.
Ямбол (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|