* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Аз отидох, мамо, на Великден
на Великден, на хорото,
че се улових на хорото,
на хорото, до момите,
до момите, до момците,
веднъж обидох, дваж обидох -
бяла Рада не найдох.
Че се пуснах, от хорото,
че отидох у Радини,
бяла Рада двори мела,
двори мела, смет намела.
Не го й мела три години,
премела го й таз година,
таз година на Великден.
натовари го на колата,
че упрегна руси биволи;
нови коля попращяха,
руси биволи прореваха.
Увлягла е във градинка,
набрала е смесна китка,
че легнала под калинка,
че поръмя дребен дъждец.
Побила я дребна роса,
тя й по-роса, от росата.
Свързала е червен чумбер,
по-червена й от чумбера.
Забола е бяло лале,
тя й по-бяла от лалето.
Аз се чудя и се мая,
дали лале да си взема
или мома да събудя?
- Недей взема, синко, бяло лале,
че лалето й за ден за два,
за ден, за два, за до пладне,
я най вземи бяла Рада,
бяла Рада за до века.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017