* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Каквото се молих на Бога,
такова ми Господ помогна.
Отидох в росни ливади
на конче трева да кося,
какво си добро намерих,
либе в ливади намерих,
като косило, заспало.
Мермер му камък под глава,
зелена трева постелка,
ален пещемал покривка.
Ясно го слънце напекло,
дребен го потец побило
по лице бяло, червено.
Чудех се аз, маех се,
какво да сторя, да правя -
с уста ли да го целуна,
с ръце ли да го прегърна.
Грях ме бе да го целуна,
срам ме бе да го прегърна,
мило ми бе да го събудя,
дваж по мило да го оставя.
Постоях, че го погледах,
па легнах гърбом зад него.
Тежка ме дрямка намери,
сладък ме сън обори.
Кога се от сън събудих,
проклето либе, няма го.
Станало и избягало,
до мене писмо оставило
и на писмото писало:
"Либе ле, младо глупаво,
като не знаеш да любиш,
защо се барем захващаш?
Защо си легнал зад мене,
че не си легнал пред мене?
Ръка възглавница да сложиш,
с друга да ме прегърнеш,
с целувки да ме обсипеш,
сърцето да ми разпалиш.
Я вземи камък от земя,
че се в главата удари.
Като не знаеш да любиш,
ти много ерген ще ходиш!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017