Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Що е мен мило и драго
девойче на пут заспало,
с бел пешкир лице прикрило,
студена го роса избило.
Гре' ме бе да го отвия,
а камо ли да го погледна.
Бел Дунав воду газило,
по море бели кадъни.
Бела кадъна, (името) ле,
пребело турме, (името).
Граничак, Белоградчишко; припевка (Стоин-ТВ 1928, № 3342); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|