Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Отиде момко в ливади
на конче сено да носи;
намери либе заспало
във буйна росна ливада -
мермер му камък възглаве,
ситна го роса побило
по това лице румено.
Срам ме бе да го целуна,
грях ме бе да го прегърна,
та легнах кротко до него...
Кога се сепнах, събудих,
либе стало, бегало
и на камък писало:
"Като не знаеш да любиш,
защо се барем задяваш!"
Градище, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|