|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Какво си добро помислих
таквоз ми господ помогна.
Отидох в росно ливаде
за конче трева да кося.
Намерих любе заспало,
дето косило - заспало -
мермер му камък възглаве,
зелена трева - постелка,
алена кърпа - завивка.
Милно ми е да го събудя,
свидно ми е да го оставя.
Че легнах гърбом при него.
Проклето любе, станало,
Станало и избягало.
До мене писмо оставило
и на писмото писало:
"Любе ле, щуро, глупаво,
като не знаеш да любиш
защо се барем захващаш.
Да вземеш до два камъка,
в главата да се удариш!"
Гостилица, Дряновско (Димкова 1982, с. 112 - "Намира либето
си заспало"); писмо - другаде камък с надпис.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|