|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Отишъл момко в росно ливаде,
в буйно ми росно ливаде,
на конче сено да коси.
Намери либе легнало,
легнало либе заспало.
Погледа момко, погледа,
жал му бе да я събуди,
срам го бе да я целуне.
Погледа момко, погледа,
па легна гърбом до нея,
полегна момко позаспа.
Кога се момко събуди,
нема го либе станало,
станало либе, бегало
и на камък писало:
"Либе ле, либе, хубаво,
защо си толкоз глупаво, -
като не знаеш да любиш
защо се барем захващаш?"
Горна Диканя, Радомирско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|