|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Тодорке ле, либе ле,
като ме си либила,
що не ми си казала
и аз тебе да либя,
и аз тебе, ти мене?
Снощи легнах, та заспах,
насън ми се присъни,
че си въз мен легнала,
ръчица си метнала
през юнашка снажица.
Га се стреснах, събудих,
пусто празно без тебе,
студен камък въз мене;
Тодорке ле, либе ле,
ти ли си го донела?
- Иване ле, либе ле,
мен ма мама не пуща
деня по вън да ходя,
дилки ли нощя да дойда,
и камък да донеса,
в теб да го оставя!
Габрово (СбНУ 26/1912, с. 249, № 330; =Осинин-Любовни 1936, с.
52, № 81 - "Тодорке ле, либе ле").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|