|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Снощи отидох, мамо льо,
на гереня за вода.
Там завариф, зафтасаф,
мойто либе заспало,
под цървена ябълка,
под зелена лилиянка.
Ябълката цъфтеше,
лилиянката растеше,
силен вятър дуфаше,
та хим цвета брулеше,
на лице му падаше, -
лице му белее,
хем белее кървее,
кат сняг на планина,
кат ружа в градинка.
Рекъф да го покълна
пък ми сърце не даде.
Аз покълнах бял камен, -
да се камен разпръсне,
на две страни и на три,
на четири парчета.
Още не съм отрекла,
бял се камен разпръсна
на две страни и на три,
на четири парчета.
Езерово, Първомайско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|