* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Каквот' се Богу помолих,
и туй ми Господ помогна!
Отидох в росно ливади
да кося сено зелено
за мойто конче хранено;
там си любето заварих -
легнало любе, заспало.
Свидят ми й да го събудя,
мило ми й да го оставя,
че легнах и аз до него -
не легнах с очи към него,
най легнах гърбом до него.
Пуста й дрямка душманка -
че съм си сладко заспал...
Кога се от сън събудих,
любе го няма до мене -
станало любе, избягало,
писмо до мене оставило,
и на писмото писало:
"Любне ле, щуро и глупаво,
кога не знаеш да любиш,
защо се с мене залавяш,
защо си легнал зад мене,
че не си легнал пред мене,
ръка възланца да сложиш,
със друга да ме прегърнеш!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017