|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Стоян Стоянки думаше:
- Стояна, либе Стояна,
ти като си ме любила,
защо не си ми казала, -
и аз тебе да любя.
Снощи седнах хляб да ям,
хапка хапнах приседна ми,
че повторих, пак тъй сторих,
че легнах, та си позаспах;
че ми се на сън присъни,
ти си либе до мене...
Като от сън пробудих,
тебе те няма до мене,
студен камък до мене, -
че ти ли ми го донесе?
Стоянка дума Стояни:
- Мене ме мама не пуща
деня при тебе да дойда,
камо ли нощта да дойда,
камък да ти донеса!
Дрента, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|