* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Тодорке ле, либе ле,
Тодорке ле, либе ле,
като си ме либило,
що не си ми казала
и аз тебе да либя,
и ти мене да либиш...
Снощи легнах, та заспах,
на сън ми се присъни,
че си до мен легнала,
десна ръка метнала.
Трепнах, та се събудих,
тебе нема до мене,
студен камик до мене -
ти ли ми го донесе,
та го при мен остави?
Тодорка му говори:
- Мен ме мама не пуща
деня у ваз да дойда,
ни със моми на хоро,
ни с невести на вода,
не ли нощем да дойда,
камик да ти донеса,
при теб да го остава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017