Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Зарекох се, закълнах се,
да не ходя у Станкини,
у Станкини, у любе си.
Сторих два дни, сторих три дни -
стори ми се три години.
Че отидох у Станкини,
у Станкини у любе си.
Бяла Станка дур промела,
дур промела смет хвърлила.
Че легнала, че заспала
под череша - раноздрейка,
под ябълка - сладимовка.
Попадало бяло цвете
по Станкино бяло лице.
Мило ми беше да я будя,
драго ми беше да я гледам.
Доброван, Поморийско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|