|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Иван на Рада думаше:
- Радо мо, либе, Радо мо,
ти като си ме любила,
защо не си ми казала
и ази тебе да любя.
Мър, снощи седнах хляб да ям,
мър, хапка хапнах - приседна,
повторих Радо, приседна...
А че си станах, Радо льо,
че отидох, Радо, си легнах,
на сън ми се й присънило,
а че ти лежиш до мене,
до дясната ми ръчица.
Кога се от сън събудих -
тебе нямаше при мене,
студен е камък до мене.
Че станах, Радо, че станах
на рамни ниви отидох
на рамни оран да ора.
Кога на нива отидох,
нашта съм нива задминал,
на вашта, Радо, отишъл...
неуточнено, Добричко; хороводна - сборенска (Крумов 2000, № 155);
контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|