* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Кьикво се Богу помоли,
и тъй ми Господ помогна.
Отидо в росно ливагье
да косим трева за конче.
Какво си добро намерих,
намерих либе в ливади!
Дето косило, заспало,
троска му трева постелка,
алена кърпа завивка,
ясно го слънце огрело,
ситен го потец побило
по лице бело-червено.
Чудих се, Боже, маях се,
с уста ли, Боже, да го целуна,
с ръка ли да го прегърна.
Жал ми бе да го събудя,
грех ме бе да го целуна,
чудих се, Боже, маях се,
па легнах до него,
до него, ем с гръб къмто него.
Силна ме дремка намери,
голем ме сънък обори.
Кога се от сън събудих,
станало либе, бегало,
пай на камик писало:
"Либе ле, щуро-глупаво,
що си легнал зад мене,
зад мене, ем с гръб към мене,
та не си легнал пред мене,
ръка зглавница да туриш,
с друга да ме прегърнеш?
Като не знаеш да либиш,
защо се барем закачаш?
Я вземи камик от-земи,
та се у глава удари!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017