|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Иван край вода вървеше
и той на Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче,
бяло пролетно кокиче,
снощи съм сънчец сънувал,
че си при мене легнала,
дясна си ръка метнала
на моята снага юнашка.
Като се ази събудих,
тебе те няма при мене,
при мене бял студен камък,
бял студен камък, пушка боялия,
при мене дребни куршуми!
Цар Самуил, Тутраканско (Иванова 2001, № 37).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|