|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Както се молех, тъй стана...
Извадих конче хранено,
че си го рано оседлах
със синьо седло писано,
със позлатени зенгии;
че си възседнах кончето,
отидох в росни ливади,
либе си тамо намерих:
зелено сено косило,
косило, та се вморило,
легнало, та си заспало,
ясно го слънце огряло.
Гледах го, мамо, гледах го,
не рачих да го събудя,
не рачих да го оставя;
че бръкнах в куин джобове,
извадих тънка махрама
и му лицето почистих,
очистих, мамо, и покрих,
че легнах, мамо, при него.
Първа ми съня грабнало,
кога се от сън събудих,
на нива либе отишло...
неуточнено (Стубел 1952, с. 58; =Бурин-Панайотова, 1956, с. 149;
=БНТ 8/1962, с. 96 - "Както се молех, тъй стана"). Текстът с малки изменения,
вер. на Стубел, следва варианта от Разградско у Бончев 1884, № 136. (бел. съст.,
Т.М.).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|