* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Що се на Бога помолих,
и туй ми Господ помогна!
Отидох в росни ливади
на конче трева до кося -
какво си добро намерих!
Намерих либе в ливади:
дето косило, заспало;
мермер му камък възглаве,
троскот му трева постилка,
ален тестемел - покривка.
Ясно го слънце огряло,
дребен го потец побило
по лице бяло, червено.
Чудих се, Боже, маях се -
с уста ли да го целуна,
с ръце ли да го прегърна;
мило ми да го събудя,
дваж мило да го оставя;
срам бе ми да го целуна,
грях бе ми да го прегърна,
а легнах гърбом до него.
Сладка ме дрямка намери,
тежък ме сънец обори,
коги се от сън събудих,
проклето либе - няма го!
Станало либе, бягало
и на камъка писало:
"Либе ле щуро, глупаво,
кога не знаеш да либиш,
защо се барем закачаш?
Що си легнало зад мене,
а не си легнеш пред мене,
ръка възглаве да туриш,
със друга да ме прегърнеш!
Я вземи камък от земи,
та се о глава удари,
кога не знаеш да либиш!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017