* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Залюбих либе хубаво,
ала би младо-глупаво;
аз го покарах, посъдих,
оно се, младо, разсърди,
па е скокнало, бегало,
и у градина влезнало,
и там легнало, заспало
под бял, под червен трендафил -
простряло ръце в босилек,
пружило ноге в карамфил,
заруменило образе,
открило гърди ябълчни...
Срам би ме да го целунем,
грех би ме да го разбудим...
Мало и азе прилегнах
край него тихо, полеко,
прислоних глава до глава,
прилепих образ до образ,
положих ръка на гърди,
приближих тяло до тяло...
Оно се младо пробуди,
па ме е люто проклело:
"Дор будем у свят, живеем,
све така млади да либим!..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017