|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Снощи си, мамо, отидох
за конче трева да бера
във това росно ливади.
Тамо си либе заварих
на сено сладко заспало.
Не смеех да го целуна,
за да не си го разбудя.
Най легнах, мамо, до него
и аз си сладко позаспах.
Кога се, мамо, събудих,
либето от там бегало
и на камъка писало:
"Кога не знаеш да либиш,
защо се барем закачаш?!"
Брестово, Ловешко (НПЛов. 1970, с. 788 - "Като не знае да
либи, защо ли се закача! - 3").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|