|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Отиде момко в ливаде (2)
на конче сено да коси, (2)
намери любе заспало (2)
във буйно росно ливаде.
Ситна го роса побила
по това лице червено.
Мермер му камък възглаве.
Срам ме бе да го целуна,
грех ме бе да го прегърна,
гърбом си легнах до него.
Либе станало, бегало
и на камъка писало:
"Като не знаеш да либиш,
защо се барем закачаш!"
Малка Брестница, дн. Брестница, Тетевенско; на сенокос и на пластене
(Стоин-ТВ 1928, № 1349); същият текст е повторен в изданието като "хороводна"
песен - Стоин-ТВ 1928, № 3715).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|