* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Зарекох се, мале, закълнах се,
да не мина, мале, край Станкине,
край Станкинем, мале, равни двори.
Ден не минах, мале, два не минах,
два не минах, мале, три не минах,
стори ми се, мале, че станаха
три години, мале и три деня...
И я станах, мале, та отидах,
найдах Станка, мале, сама в къщи,
дор измела, мале, смет хвърлила;
и постлала, мале, рогозина,
покрила се, мале, с бяло було,
че легнала, мале, та заспала.
Станината, мале, стара майка,
тя на Стана, мале, тихом дума:
- Стани, Стано моме, стани, щеро,
какъв ни е, щеро, човек дошъл,
какъв ни е, щеро, хабер донел,
че момите, щеро, поскъпняле,
сама мома, щеро, за хиляда,
косата хи, щеро, за два града,
пък момците, щеро, евтинели,
триста момци, щеро, за кош плява,
и тя барем, щеро, плява да бе,
ами беше, щеро, ръженина,
туреле я, щеро, не добитък,
добитъкът, щеро, не е яде,
хвърлиле я, щеро, на бунище,
не я ринат, щеро, кокошките!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017