* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Зарекох се, закълнах се
към Станкини да не мина, (2)
към Станкине равни двори.
Ден не минах, два не минах,
стори ми се три години, (2)
та че станах, та отидах.
Найдах Станка сама вкъщи,
та легнала, та заспала,
покрийена с бяло було.
Станкината стара майка,
тя на Станка отговаря:
- Стани, Станко, стани, щерко,
какъв ни е човек дошъл,
какъв ни е хабер донел:
че момите поскъпнели,
момчетата евтинели,
сама мома за хиляда,
само момче за кош плява.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017