|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Заспала Станка,
в горна градинка,
под жълта дюля.
Дюля цъфтеше,
бяло цветила;
вятър вее,
дюля люлее,
цветило падат
по Станкиното
бяло ми лице,
бяло лебедо,
черните й очи
черни череши,
тънките вежди
тънки гайтани...
неуточнено, Болградско, Бесарабия - Украйна (СбНУ 21/1905, с.
9, № 15).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|