* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Пил съм вино, пил съм едно вино,
пил съм вино и ракия,
ала ми е конче аджамия ненаука.
Аз го карам из неравни друмове,
то ми бяга из момини двори,
че ми е мома рано подранила,
бащини си двори помела,
па легнала и сладко заспала.
Вятър вее, та люлка люлее,
гарван грачи, девойче приспива.
Аз се чудя, чудя и се мая,
как ще мома от сладък сън събудя.
Че се до люлка тихом наведох,
два пъти я по гуша прегърнах,
три пъти я в уста целунах.
Че се сепна мома, се събуди
и си почна люто да проклина:
- Проклета да е твойта стара майка,
дето тебе тука допратила,
та мене от сладък сън събуди!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017