|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Мари, Стояно ле, Стоянке!
Кога не си ме рачила,
защо не си ми казала -
да н' бия тъмни тъмнини,
да н' бия тежки калове
от кошарите до село,
и от село до кошарите!
Снощи си легнах и заспах,
насъне ми се престори,
че сме си двама легнали,
десни си ръце метнали...
Кога се от сън събудих -
пъсто, та пусто без тебе,
и студен камък до мене!
Ти ли го, либе, донесе,
ти ли, или пък майка ти?!
- Бре, Иване ле, либне ле!
Нито аз съм го донесла,
нито аз, нито майка ми!
Бяла черква, Павликенско (СбНУ 38/1930, № 184 - "Иван сънува,
че до него лежи Стоянка, а то е камък").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|