|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Слънцето трепти заходи,
любе ми на друм заспало;
студна му земля постилкя,
прека прекулка завивка,
десна му ръка възглаве.
Срам ме бе да я прегърна,
страх ме бе да я целуна,
че легнах гърбом до нея.
Кога се от сън събудих,
любе ми нема до мене -
мраморна плоча до мене,
и си на плочата пише,
че не знам либе ла любя.
Що ли я не съм прегърнал,
що ли я не съм целунал.
Белимел, Монтанско; жътварска - на залез слънце (Стоин-ТВ 1928,
№ 1015); плоча - другаде бял камък.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|