|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Стоянке ле, либе ле1
като си ме либила,
що ни си ми казала,
и я тебе да любя
и я тебе, ти мене.
Снощи легнах, та заспах,
насън ми се присъни,
че си при мене легнала,
и си ръчица метнала
въз юнашка снажица.
Га се трепнах, събудих,
пусто, празно без тебе,
студен камън при мене;
ти ли ми го донесе?
- Не съм, баю, та не съм,
мене ме мама не пуска
деня по пътя да ходя,
та делки нощя ще дойда,
камън да ти оставя!
Батак, Пещерско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|