|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Отидох в росно ливаде
на конче трева да кося,
какво се добро намерих, -
либе в ливади намерих,
както пластило заспало, -
мермер му камък под глава,
ясното небе покривка.
Грях ме бе да го прегърна,
срам ме бе да го целуна.
Па легнах гърбом до него,
тежка ме дрямка намери,
и съм сладичко позаспал.
Кога се от сън събудих
станало либе бягало,
и на камъка писало:
"Либе ле, щуро глупаво,
кога не знаеш да любиш,
защо се барем закачаш?"
Българене, Свищовско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|