|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Копнала й Дивда на старо лозе,
кат си копала и заспала.
Либето я намерило;
мило му й да я събуди,
мило му й да я остави.
Най-сетне и то си легнало,
легнало до нея и заспало.
Дребна дрямка го й обхванало,
любето му станало и заминало,
заминало и писмо на камък писало,
камъка пише, говори:
"Любе ле, първо любе ле,
кат не знаеш да либиш,
защо се барем закачаш?
Защо си легна зад мене,
що не легна пред мене -
с десна ме ръка прегърни!"
Аврен, Варненско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|